РУБРИКА НА

 

ПСИХОЛОГА

 

ЗАЩО И КАК ДА РАЗВИВАМЕ ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ПРИ ДЕЦАТА

Емоционалната интелигентност е способността на хората да  разпознават и управляват емоциите си, умението да общуват или по друг начин казано социалната интелигентност. Тя покрива 5 основни области: самосъзнание, емоционален контрол, самомотивация, емпатия и умения за създаване и поддържане на връзки. Терминът е популяризиран през 1996 от психолога Даниъл Голман в книгата му „Емоционалната интелигентност“. В книгата си той твърди, че емоционалната интелигентност е по – важна от коефициента на интелигентност, което е причина за дебати между психолози, но в действителност емоционалната интелигентност е фактор за академични постижения.

Защо е важно да развиваме емоционална интелигентност у децата?
Знаем, че характерът се формира в най-ранно детство. Затова, за да отгледаме силен човек, подготвен за света на възрастните, е изключително важно детето да получава колкото може повече внимание и да развиваме неговата емоционална интелигентност.

Детето трябва да се научи:

– да умее да понижава стреса;

– да разбира своите емоции и да ги улавя;

–  да установява контакт с околните, посредством невербална комуникация;

– да използва хумора и играта, за да се справя с предизвикателствата и – да преодолява препятствията;

– да решава конфликтите позитивно;

Предлагаме няколко игри, с които можем да помогнем на детето.

Игра ”Да тренираме емоциите си”

Помолете детето да се намуси като:

– сърдит човек;

– есенен облак;

– зла вещица;

Да се усмихне като:

– като радостно дете;– хитрата лисана;

– като Буратино;

– като някой който вижда чудо;

– като слънцето;

Да се разсърди като:

– като човек когото са ударили;

– като две козлета на мост /приказката/;

– като дете на което са отнели любима вещ /играчка, сладолед…/;

Да се уплаши като:

– заек който е видял вълк;

– дете изгубено в гората;

Да изрази умора като:

– човек който е вдигнал нещо тежко;

– баща който се прибира вечер от работа;

Игра ”Хайде да измислим история заедно”

Тази игра е за група деца. Всички сядат в кръг и вие, като водещ, започвате историята: „Имало едно време…“. Детето до вас, продължава историята, и всяко следващо дете добавя по едно изречение. Когато отново дойде ваш ред, можете да насочите историята в по-логична посока. Децата се забавляват и увличат от това упражнение, и най-важното, провокира се тяхното въображението.

Игра ”Балон”

Играта „Балон“ учи децата да дишат правилно, да се отпускат и помага вие, самите да разбирате по-добре детето си. Давате му ярък балон, който трябва да надува, а след това много бавно да изпуска въздуха обратно в устата си, без да отваря уста, сякаш сега балонът надува него, а не обратното. А после, бавно да изпуска въздуха през устата си, сякаш е балон, който бавно се  изпуска.

После, можете да помолите детето да сподели ситуация, в която се е чувствало, като този балон: когато не е можело да понася нещо и е искало просто да се изпусне като надут балон. По този начин ще покажем на детето как може да се успокои в трудни моменти, да предложим варианти за решаване на проблема и като цяло да научим какво го притеснява, да помогнем за преодоляване на трудностите. А и същевременно, да тренира дишане и издръжливост.

Игра ”Добри думи и комплименти”

Това упражнение отново е предвидено за група деца. Те сядат в кръг и трябва да кажат, гледайки се в очите, по няколко добри думи за детето до тях. А то трябва в отговор да благодари и да направи същото със следващото дете по ред.

За някои деца е трудно да направят комплимент, нужни са им насочващи въпроси или като пример да измислят комплимент за себе си. Така, те могат да научат много за общуването и да свикнат да забелязват най-хубавото у хората.

Игра ”Какво се е случило – познай”

Намерете картинка или снимка, която изобразява някаква житейска ситуация, например на някой, който получава награда. Нека детето си представи какво може да се е случило преди тази ситуация и какво би могло да се случи след това.

Тази игра, развива логиката и въображението. Колкото по-подробен е разказът, толкова по-добре. Може да помагате на детето с насочващи въпроси.

Игра ”Измисли история”

Тази игра развива въображението. На детето се дават логически несвързани думи, а то трябва да измисли история от тях. Например гора, колело, чай, кола, вълна, луна, завист, козина, таван, сняг. Ще бъдете изненадани, колко богато е въображението на детето ви.

Игра за развиване на емпатия и творческо въображение ”Нарисувай…!

Нарисувай добро животно и го назови с ласкаво име, наградете го с някакво вълшебно средство.

Рисуването се провежда на тиха спокойна музика, с бои или ярки тебешири, флумастери, на чиста бяла хартия. Направете конкурс за най-доброто животно.

На победителя се връчва грамота.

Игра ”Да си направим подарък един на друг”

Родителят предлага на детето,, да си направят подарък един на друг, но ….  не истински. А измислен. Какво бихте желали, да подарите именно на това дете? Подарете му нещо, което считате, че в този момент, сега му е особено нужно. Подаръкът може да се опише с думи или жестове. По този начин, децата се учат да разбират настроението на другите, състрадание и съчувствие, един към друг.

АДАПТАЦИЯ НА ДЕТЕТО В УЧИЛИЩЕ 

По традиция смятаме, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Няма съмнение, че това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво.

В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година.

Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем годишните деца по принцип имат потенциал да се справят с тази промяна, и все пак възникват проблеми. Първата очевидна причина е, че първолакът трябва рязко да измени много от досегашните си стереотипи и едновременно да усвои нови, доста по-сложни форми на интелектуална активност и социално поведение, при това в напълно непозната обстановка. От друга страна, има значими индивидуални различия в способността на децата да се приспособяват към нови изисквания. Родителите на първокласниците също се различават в своето отношение към училищното обучение и имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес. Огромно влияние има и личността на учителя, която е сбор от неговите качества както в професионален, така и в чисто човешки план.

Какво поражда проблемите в адаптацията на детето?

Има качествени разлики между нормите за поведение у дома, в детската градина и в училище. Още от първия учебен ден детето се сблъсква с много правила и ограничения, за съществуването, на които до този момент може изобщо да не е подозирало. Част от тях дори са му непонятни, например – не може се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо; не бива да викаш, да прекъсваш другите и т.н. Повечето учители имат професионални умения да се справят бързо с възникващите в началото проблеми с дисциплината. Но ако класът като цяло е “труден” или учителят няма достатъчно опит, усвояването на тези елементарни правила понякога отнема доста време и коства много нерви на учители, деца и родители. В такъв случай остава по-малко време за пряка урочна работа, а по-голяма част от учебния час се изразходва за овладяване на реда в класа чрез поощрения или забележки и наказания. От една страна, това забавя процеса на непосредственото обучение и формирането на учебни навици и умения у децата. Същевременно се поражда емоционално напрежение, което оказва силно негативно влияние върху адаптацията на първокласниците към училищното ежедневие.

Училищната успеваемост е вторият съществен фактор в приспособяването на първолаците. Има най-различни обективни причини, поради които детето отначало може да не покаже своите реални способности и постепенно да придобие статута на “неуспяващо”. Основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето или на друг член от семейството, лоши битови условия, сериозни финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат (конфликти между възрастните, продължително отсъствие на родител, развод и т.н.). Значително влияние върху успеваемостта оказва и самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. В основата си самооценката е субективно чувство за лична ценност (себеуважение, себеприемане), което се формира най-вече в резултат на родителското отношение. Но в училищна възраст децата започват да отчитат мнението и на другите значими хора от заобикалящата среда – а в първи клас това са учителят и съучениците. Така че самооценката на първолаците започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да спечелят симпатии и подкрепа, изобщо “да се докажат” в новата обстановка.

Част от първокласниците за пръв път попадат в конкурентна среда. Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за деца, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. Конкурентоспособността е качество, което до голяма степен се формира от семейната среда. Тя може да възникне спонтанно в семейства с повече от едно дете, тъй като в общуването между тях се пораждат условията за нейната поява. Но тя може също да се придобие, когато овладяването на знания и доброто образование са семейни ценности. Не е задължително възрастните да имат висок образователен ценз и престижна професия, за да култвират у детето стремеж към знания – достатъчно е още от ранна възраст да се подкрепят неговата любознателност и интелектуално развитие. Децата от такива семейства придобиват силна вътрешна мотивация за постижения в учебния процес, поради което по-бързо и безболезнено се приспособяват към училищния живот. Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Психологическите изследвания отчитат няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това:

1. Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище. Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания.

2. Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето. Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.

3. Проява на топлота и любов към детето. Не става въпрос за естествените емоционални изблици на чувства към него, а за методите на възпитание в семейството. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.

4. Системно общуване между родителите и детето. Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите му четат книги, постоянно разговарят с него и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.

АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ – ПРЕЗЕНТАЦИЯ

/скролвайте надясно/

ПОЛЕЗНО

/ДЕЙНОСТИ ПО ПРОЕКТ КЪМ ОБЩИНА СИЛИСТРА, МКБППМН/